Постинг
22.10.2007 20:07 -
Да откриеш.....мутация!!!
Автор: slagroomijs
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1557 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2007 08:48
Прочетен: 1557 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 23.10.2007 08:48
Хората все си мислят, че е важно да отркиеш любовта, приятелството, и други такива абстрактни работи, дето я ги намериш, я не.......и са си прави де, желая и на вас, драги читатели, да ги откриете, от сърце! Аз обаче съм практична душичка, която бодро се рее из висините на науката в очакване ябълката да й падне на главата, белким се сети нещо важно и значимо....то, инак няма Нобелова награда, пък аз съм решила да взема поне една (даже съм направила необходимите изчисления...ако получа просветление до 10 години, има шанс да съм жива за да ме наградят...пост-мортем не ги дават).
И така, преди около 7-8 месеца за първи път ме пуснаха свободно да вършея из една лаборатория (молекулярна онко-хематология, за разбиращите чужди езици). Научиха ме туй-онуй, и ми рекоха....ха сега, прави струвай, ама накрая да намериш мутация в някой ген (е, не чак толкова заплашително, преувеличавам, за да подсиля драматизма на тая епична история). Връчиха ми една торба, по-скоро торбичка, с гени и аз се залових за работа. Чинно се старах 3-4 месеца, ма пусто, всички гени си бяха съсвем наред. По едно време шефа ме извика, почеса се мъдро и усмихнато ми рече: "Виж сега, то и негативния резултат, пак е резултат"...сиреч и да не намеря мутация, поне ще знаем, че не е това проблема в еди-кой си ген. Аз още по-мъдро се съгласих с него, закимах одобрително.... и наум си повтарях "Да бе, ти прави PCR-и по цял ден и после ми разправяй да се радвам, че нищо им няма на тия гени...на баба ти хвърчилото". Ето така със силен дух и упортост стигнах до дъното на торбата с гени, където кротчико си траеше едно генче, дето никой не го знае за какво и къде служи,....ние му викаме на нашия език хипотетичен....има го, ама за какво???? Аз моменталически почувствах, че ей тука вече има нешо гнило в Дания...много ненаучно се изказах, но за достоверност на историята си го признавам.... И тъй, въорежена с оптимизъм и търпение, се хванах на работа. Ееее, какво вълнение изпитах като я видях.....заветната, почти като мираж недостижима, нея...Мутацията. Там...в средата на гена, направо ми се усмихваше,... и аз на нея. Разтрепераха ми се ръцете, затупка ми сърчицето, препотих се и се зачервих.....истина ли е, не е ли?!?!...я, по-добре да покажа на шефа, да потвърди, че току-виж от мерак съм си въобразила. Но не! И той я вижда, и аз я виждам, значи е там. По тоя повод три дена ядох, пих и се веселих, поне по три пъти се похвалих на всички в лабораторията с моята мутация, като че ли е обяснение в любов от Брад Пит. Накрая мирясах...
Кой да знае,че някаква си мутация може да предизвика такива вълнения....
И така, преди около 7-8 месеца за първи път ме пуснаха свободно да вършея из една лаборатория (молекулярна онко-хематология, за разбиращите чужди езици). Научиха ме туй-онуй, и ми рекоха....ха сега, прави струвай, ама накрая да намериш мутация в някой ген (е, не чак толкова заплашително, преувеличавам, за да подсиля драматизма на тая епична история). Връчиха ми една торба, по-скоро торбичка, с гени и аз се залових за работа. Чинно се старах 3-4 месеца, ма пусто, всички гени си бяха съсвем наред. По едно време шефа ме извика, почеса се мъдро и усмихнато ми рече: "Виж сега, то и негативния резултат, пак е резултат"...сиреч и да не намеря мутация, поне ще знаем, че не е това проблема в еди-кой си ген. Аз още по-мъдро се съгласих с него, закимах одобрително.... и наум си повтарях "Да бе, ти прави PCR-и по цял ден и после ми разправяй да се радвам, че нищо им няма на тия гени...на баба ти хвърчилото". Ето така със силен дух и упортост стигнах до дъното на торбата с гени, където кротчико си траеше едно генче, дето никой не го знае за какво и къде служи,....ние му викаме на нашия език хипотетичен....има го, ама за какво???? Аз моменталически почувствах, че ей тука вече има нешо гнило в Дания...много ненаучно се изказах, но за достоверност на историята си го признавам.... И тъй, въорежена с оптимизъм и търпение, се хванах на работа. Ееее, какво вълнение изпитах като я видях.....заветната, почти като мираж недостижима, нея...Мутацията. Там...в средата на гена, направо ми се усмихваше,... и аз на нея. Разтрепераха ми се ръцете, затупка ми сърчицето, препотих се и се зачервих.....истина ли е, не е ли?!?!...я, по-добре да покажа на шефа, да потвърди, че току-виж от мерак съм си въобразила. Но не! И той я вижда, и аз я виждам, значи е там. По тоя повод три дена ядох, пих и се веселих, поне по три пъти се похвалих на всички в лабораторията с моята мутация, като че ли е обяснение в любов от Брад Пит. Накрая мирясах...
Кой да знае,че някаква си мутация може да предизвика такива вълнения....
Търсене
За този блог
Гласове: 70
Блогрол
